Едно обратно пътуване

Ммм да! Пътуването беше обратно почти във всички познати аспекти (като наблягам на почти-то).

Та, речено сторено. Един истински терминатор, като обещае I'll be back - трябва да го направи. Откровено казано, тъкмо ме беше домързяло и в главата ми яко вече бушуваше мисълта "Абе я седи, къде ще ходиш", и Сашо (на Мара житейската половинка) звъни и..... "едвам ме навива".

Мицан е готов - заварено гърне, машина за подаване на ток, кабели за подаване на ток и въже за теглене, пълна бутилка с газ и няколко минутно конско, как този път не трябва да се магари. Пристигам в Дружба и се оказва, че нашият дует се превръща в трио - брата на Сашо - Владката (19 годишен маладеж), също ще се пресъедини. Мицан вече е тесен. Ще се пътува с на Владката колата. Изключителен автомобил - нов (пред Мицан - чисто нов), кожени салони, екстри на килограм и един доооста основен недостатък - обратен волан! На мен за начало ми е все тая - който си го кара да си му мисли!

Купуваме още дюшеци (аз знам вече много добре какви и от къде), минаваме през Вакарел за спални чували и бира (за нас със Сашо, разбира се) и хващаме пътя.

Голяма гадост! Возя се на предната седалка, ама в ляво и ужасно ми липсва наличието на волан пред мен - само някаква жапка като утешителна награда ми се мандахерца. Още по-терсене им беше на бедните хора, които се мъчат да ни изпреварят, а аз (шофьора в техните очи) се въртя рязко назад, поддържайки разговора със Сашо, който е на задната седалка! Възмутително беше и блаженното ми надигане на кенчето с бира.

Поздравявайки всички Волва по пътя със светкане, махане и какви ли не маймунджулъци (така правели волваджиите - каво знаем ние старите:)), стигаме към 23.00 в Градина.

Аз водя групата уверено (разбира се, нали съм вряла и кипяла вече) и..... Волвото успява да затъне доволно в пясъка. Относително бързо се справяме със Сашо (нали сме си много яки) и го избутваме.

Междувременно лагера ни се разрастнал с още една палатка, една шатра и 3-ма човека - вече сме си цял катун.

Владката не е много предвиден в програмата и се налага преустройство. На мен ми е отредено този път да съм в другото спално помещение и трябва да спя на обратно, защото иначе минаващите хора щели да ми скачат по главата. Владката се озовава в другото спално помещение, а Мара и Сашо са в "коридора" - вече сме като сърдини, шахматно разположени - един нагоре един надолу с краката.
Купила съм си предвидливо възглавничка и се надявам спането вече да е направо перфектно!. Хъркането на Сашо е забележително! Все едно е личност, която живее отделно от него и се занимава със събирането и отпускането на стените на палатката и поддържането на колектива буден! Почва борба за сън - "Една овца - Мара ще го сръчка, две овци -Мара ще го сръчка, три овци......" Оказа се, че Мара, Сашо и неговото хъркане са в перфектно съвместно съжителство и или Сашо е спрял да хърка по някое време, или овцете са се оказали по-силни!

Следва неизбежното ставане в 8, пиене на кафе, закуска и последващо целодневно мързелуване, придружено с хаотична употреба на алкохол от моя страна.

Мара е именничка и за малко да забравя да я поздравя, след като си повтарям да не го направя цяла седмица.
Този ден има и детска регата с уинд сърфове. 3 категории - момичета, малки и големи момчета. Големи сладури. Първо девойките стартират хаотично във всички известни им посоки, след което обаче се окопитват и хващат верния път (не, че е лесно да накараш проклетата дъска да върви, на където искаш), едно - горкото голяма борба хвълря с времето и пространството - и финишира около час след първото, но така и не се предава - само така!!!.

Между различните състезания успявам да се топна в морето, с повишено внимание, някой дребен сърфист да не мине през главата ми и да ме декапитира. На косъм съм на няколко пъти!

Момчетата, особено по-големшките, са доста добри! След обяд има и награждаване и игри, но нас вече ни мързи и викаме и ръкопляскаме от нашия катун - не случиха децата на мажоретки:)

Решавам, че е време да се възползвам от душа/мивка на Мара. След няколко секунди установявам, че и тук, както разправят и за други места, не е много полезно изпускането на сапуна!!! Или един час миене на сапун или як пилинг ефект - и в двата случая си прецакан, но поне изкъпан!

Мара прави коктейли - черпи за именния ден! Никой не е много сигурен какво има вътре, но веднага става ясно по физиономиите на дегустаторите кое е в повече - лимоните.

Мара с коктейл Ala Mara

Така приятно и неусетно преминава вечерта! Идва и червената луна - пак се проклетосвам, че не съм взела статив и се боря с подръчни средства.

Влади среща приятели, които са в Созопол и се запътва натам, като небрежно казва, че между другото били решили от тук да заминават за Хасково - т.е. ние със Сашо да се оправяме сами с обратната кола на връщане! Не се стресирах само може би благодарение на поетото количество алкохол.
Един по един членовете на компанията окапват и оставаме само аз и Деси. Тя също решава, че ще спи, а аз искам още малко да си се полюбувам на звездите и морето и шума на вълните и...... да си допия сока от грейпфрут с водка. Тъкмо съм взела решението, че ще си лягам, отишла съм до тоалетната, измила съм си зъбите, пъхам си главата в палатката и чувам някъде отвън "А ти къде отиваш?" - Деси. Да сме пиели по още едно, защото не и се спяло - No problem! Пак "едвам се навивам". Възползваме се от близостта на бара, пием си кротко пиенето гледаме си лунната пътека, слушаме си музиката от бара, примесена с пляскане на вълни...... живи да ни ожали човек! По едно време се прибират и скитниците от Созопол и май е време и ние да си лягаме.

Тук във второ действие главна роля играе хъркането на Владката :). С Мара нещо не се разбират много много и след като Сашо по погрешка отнася няколко лакътя, тя осъзнава, че не той е източника, предава се и се изнася да спи пред палатката!
На сутринта мразя всичко и всички, най-вече себе си и последната водка (не че предишните са съвсем невинни ама айде). Отиваме да пием кафе, а аз се чудя как най-лесно да си махна главата. Идва Владката, а аз със сърдит майчински тон питам "ааа ти в колко се прибра", той се стряска в първия миг, после си признава, че се е прибрал в 4, а аз така разбирам в колко ориентировъчно сме си легнали с Деси! Ужас ето защо ми е толкова гадно....
Помръхтяваме още малко дружно на плажа и ние със Сашо се стягаме, че обратен път ни чака. Дълго сбогуване и се накачулваме в колата.
Сашо е по-смелия - пръв ще кара! И двамата активно участваме в управлението на автомобила и установяването на проклетите габарити на колата. Господ е с нас! Успяваме да минем през Бургас.
Пътуването е пак доста комично. Подадена до кръста на колата давам навигации, кога става за изпреварване и информация за състоянието на пътя. Около Карнобат се задръстваме яко! За около час минаваме 10-тина километра.

Започвам да се чудя за смисъла на проклетия GPS в колата, който смятал за колко време ще стигнеш, (айде сега да го видим) имал и антирадар (да не би да задминем с бясна скорост някоя мравка) и кой подяволите се е затрил по пътя Бургас - София! (Е познавам и хора, които по средата на "Подбалканския" установяват, че май има нещо гнило в Дания:)) амаа....
Успяваме да се доберем до OMV Нова Загора - междувременно ни е всършила и газта! На излизане Сашо почти успява да събере в кошница огледалата на паркиралите в ляво коли, под звуците на моите писъци "На дясно, дай на дясно". Не можем повече - време е за почивка в "Хепи".
Малко след това следва моя ред за управление на това автомобилно недоразумение ! Уж по-леката част от пътя, ама е егати гадното!!!! Няколко пъти и Сашо попрекрещява "Дай надясно" ама иначе нещата вървят добре! Излизайки на околовръстното даже успявам да реализирам изпреварване без помощта на навигатор:)
Стигаме пред блока и Сашо ми помага с багажа до входа! На ужаса ми, че колата е оставена запалена, с ключа на таблото, той ме успокоява, че доста време би му трябвало на някой да преудолее първоначалния шок от липсата на волан и аз се успокоявам:))

Хайде пак на палатка :)) То 450 km нищо работа не са! Само с хеликоптер или самолет не съм ги минавала това лято!:)