Реших се! Така или иначе е лятото на новостите - нови хора, нови места, нови преживявания, нови начини на мислене ииии.... свързаните с всички тези неща - нови проблеми.
Та, ще ходя аз на палатка! На морето! Реших да не се самонадценявам и да направя първи опити с пробен тест за 3 дена - 2 нощувки. Откровенно казано, подходих доста скептично към това си начинание! Някакси почивката на море на палатка ми се виждаше възможно най-безумното нещо, което някой някога би могъл да измисли! Мръсотия до шия и пясък до всички останали места, които човек може да си представи - абе гнус страшна! Но то това мойто малко като "Аз не обичам спанак, ама никога не съм пробвал"
Мара ме подготвя теоретично от какво човек има нужда на такова място и аз с едно ходене до Yusk набавям всичко, което ми липсва!
Изключително безметежен път на отиване. Коли малко, а полицейските постове са като маркировъчни колчета - на всеки километър в участъка на пътя, различен от магистрала!
Един подготвителен ден в Бургас - разходка из града с вещи екскурзоводи (Hazel и децата), кратък пазар за нещата, които съм забравила да взема (в последствие има такива, които съм пропуснала и да купя, но...), и на следващия ден отпътуване за къмпинг "Градина".
При отбивката за Созопол става ясно, че някакси сме подминали Градина, но кротко обръщаме и след кратко лутане и питане сме там.
Паркирам победоносно точно 3 сек. преди Мара и Анната да дойдат - завиден синхрон - те все пак пътуват от София!
Удряме джакпота - освобождава се един парцел точно на първа линия! Регистрираме се и започваме да пренасяме багажа от колата на Мара и да го трупаме на пясъка в района на нашия парцел (т.е на пясъка) - никога не съм си и представяла, че толкова много чудесии може да събере една бедна Toyota Yaris! И скептицизмът в мен се пробужда, разтърква очи и веднага надушва нов недостатък - егати влаченето на багаж, егати чудото, егати хамалогията - то направо си пренасяш цялата покъщнина, ужас!
До този момент съм виждала палатка само на снимка и то от далече, а как аджеба парчето плат и колците в чувалче, стигат до съвършенната конструкция на палатка, акъла ми не го побира! Започва разгъването на голямата палатка (наш'та). Духа страшен вятър, който се опитва да ни отнесе с все палатковите чаркове. Мара и Анната изглежда знаят какво правят, а аз се подмотквам и подпипквам, имайки чувството, че където и да застана преча, ама поддържам там някакви въжета (барабар Петко с мъжете)! Палатката е готова и аз намирам своето призвание - закопавам я от всички страни с пясък! Решаваме, че е по-добре да пийнем по бира и да обърнем внимание на гостите, преди да се захванем с палатката на Анната. Хм, пардон чакаме да утрихне вятъра :).
Лагера е полуготов - утре идва и Деси с още една палатка като голямата - тристайна! Но нея ще я мислим утре!
Вечерта преминава в пиене на бира, разложение на плажа и наслада на най-перфектното seа view!
А да! И разходка по залез слънце, свързана с романтично събиране на пръчки, трупи и дъски (морски дарове демек), от които Мара утре ще строи мивка!
Тоалетните са на 100-тина метра и са учудващо за мен чисти - налага се да питам къде са, а не е като миризмата да ме води!! Същото може да се каже и за баните! Малко се чака на опашка, ама едно време и на квартира човек да отиде - пак същата работа беше!!
Първа нощ! Аз съм си обзавела стаята - надуваемо легло и багажа около мен! Проблем номер едно - перфектната гледка и удобството на първата линия вървят в комплект с непосредствената близост на бара! Проблем две произхожда от проблем едно - пияни крещящи люде, бродещи около палатките..... и проблем три - незнайно защо съм си пъхнала леглото под склона на палатката. Така палатката просто заема 1/2 от леглото, а аз падам от другата 1/2 на всеки кръгъл час. Към това се прибавя и студът, но аз бързо се сещам, че лесно ще го преборя, ако просто си се вмъкна в спалния чувал. Тъкмо се научавам да спя на ръб против всички закони на физиката и идва дъжда! Явно дъждът, който ходи по къщите, звучи и се държи по различен начин от този, който ходи по палатките, и за да съм сигурна, че няма да "проспя" нещо апокалиптично, дърпам ципа на спалното си помещение, за да се консултирам с Мара! След това идва сутринта и малчуганът от съседната каравана вече е бодър и врещящ (малък, симпатичен бъдещ Kite- бордист).
Най-накрая идва и слънцето, което направо си ме изгонва от палатката. Разбирам защо на къмпинг хората стават горе-долу по едно и също време - с няколко минути разлика в зависимост от прага им на издръжливост на жега! Въпреки всичко се чувствам изключително бодра и наспана, даже нямам нужда от доспиване на плажа. Утрото е велико!
Мара вече е изгонена и кротко си доспива пред палатката! Анната се оказва с 2-3 мин по-издръжлива. Закуска! Решаваме да пробваме едни такива специални банички, както ги описва баничаря, които били имали и сирене и яйце...... набавяме си и животоспасяващ айрян!
Следва маркирене на колата на Мара в Бургас и купуване на плоскости и други необходими за мивката неща от Praktiker - т.е аз се щурам с вид на хваната от гората из цял Бургас - Мара ме измами, че съм щяла да бъда само са компания!!!!!
По пътя някъде установявам, че ми няма обицата - отново!!. Няма да се ядосвам, докато не съм проверила насякъде, но трябва да има някакво послание скрито зад това с обиците или пък е за да има разнообразие - един път си губя обицата - един път закъсвам с колата! Ще я видим тази работа...
Малко след като се прибираме пристига и Деси. И тя има палатка за разпъване, но вече не се чувствам толкова лаик и съм готова за по-активна помощ. Решаваме, че е по-добре да си починем и после да се напъваме. Денят преминава в кротко мръхтене с поглед вперен в морето, спане, ядене, пиене на бира и други оживителни неща, четене и мързелуване. Едно от малкото усилия, които ми се налага да положа, е като ми стане студено на стола под сянката, да се претърколя на хавлията, която е на слънце, и да продължа с четенето. И това ако не е почивка.....
При едно от влизанията ми в палатката откривам обицата-беглец - от страстната нощ с матрака ще да се е затрила!!
Лагерът е завършен. Остава само още една тента, но..... и утре е ден!
Вечер номер две. Вече съм открила проблема с матрака, издърпвам го по-централно и нещата рязко потръгват със спането. Проблемът с шума си остава, даже се задълбочи - имало било парти и няколко от купонджиите се опитвали да се обесят по въжетата на палатката на Деси, ама аз нищо не съм усетила! Успявам да се събудя само веднъж тази нощ - умряла от студ, но видях, че вече е светло навън и скоро ще се мре от жега и няма за кога тепърва да ставам и да се обличам.
Ставането пак е като по команда. Продължаваме да се "скапваме" от гореспоменатите дейности!!! И така до 3! Трябва да си стягам партакешите, да си прибирам Hazel от Бургас и обратно към София!!! Никак, никак, ама хич не ми се тръгва. Ако имаше как да остана поне още една седмица......... Но....!!!! I'll be back!!!
Равносметка: не знам след като някой е измислил почивката на палатка на море, защо на някой друг му е трябвало да измисля друг вид почивка. И мъкненето на целия тоз' багаж, и строенето на лагер "с тез две ръце":
и общите бани и тоалетни, всичко си струва до последната подробност! Чувствам се много по-отпочинала отколкото 1 седмица на море с хотел и мъкнене до плажа и обратно 2 пъти на ден. Пък и гледката и замръкването на плажа и меките цветове на залеза и първите топли лъчи сутрин и целодневното мръхтене без никой за нищо да те обезпокоява ........ незаменими са!
P.S. Това с обиците и колата не се оказа вярно. На връщане пак закъсах с колата. Този път на бензиностанция и не толкова драстично. Оправи ме подаване на малко ток, с помощта на кабелите, които придвидливо си носих, и със сравнително малко молби към "колегите".!
Няма коментари:
Публикуване на коментар