Двуцветко в Чужбината - първи том "Hola Madrid"

Добре дошли в Мадрид! Град, в който според всички гайдове няма какво да се види!

От самолета директно попадаме в рая на градския транспорт! 12-те линии на метрото покриват всеки квадратен метър от града по изклюително функционален начин. С влизането се почуваствах като в онзи филм с Дейвид Бауи "Лабиринт" - стълби нагоре, арки, коридори, стълби надолу, коридори, арки - ха наляво,  ха на дясно - всеки един момент очаквах да се окажа на някоя стълба с главата надолу спрямо всички останали и даже щях да се почувствам едно такова...естествено! Но, целият град е в метрото - там кипи живот - реки от хора, които те повличат ту в една, ту в друга посока - има и "метровска" библиотека за безплатно наемане на книги! И всички четат - от 5 годишния малчуган, залелекнал се по два пръста дебелия комикс, до бабата с любовния роман (несериозно мнение по вида на корицата само), от лъскавички книжленца, до разпадащи се ветерани от преди войната.

И това съвсем не е единственото удобство - помислено е и за всички "die hard" футболни фенове, които не бива да пропуснат нищо от световното събитие. Най-странното е, че футболни еуфории нямаше! На мача Испания-Хондурас, аз бях най-лютия запалянко в околията!!

Надземно положението съвсем не е по-лошо. Там светофарите ги нямат за нищо. Все едно един камион е вървял по улиците на града и някой е ръсил светофари с шепи. Светофар има и на най-неочакваните места. Така и не свикнах, че това творение се мъдри и на улица широка числом и словом 2,5m. Та бедните мадридски шофери доста често ги спохождаше блеещ турист, с окичени два фотоапарата на врата, шапка и поглед зареян в пространството. Там където, по някаква уникална случайност, няма светофар има пешеходна пътека, а шофьорите са спрели, преди да си си помислил да пресечеш. Не съм сигурна дали има дума за задръстване на испански - поне в Мадрид от такава няма абсолютно никаква нужда! А! имало - el atasco - ама за какво тези хора си пълнят речника с ненужни неща!!!! Ето ние, например, трябва да имаме няколко поне - за задръстване на голям булевард, на малка уличка, причинено от мутра, от ""блондин/ка"!  (нарицателно, нямащо нищо общо с цвета на косата;) - никаква съобразителност значи!!! Горките мадридчани, там уличните дупки не само са застрашен вид, ами направо са си изцяло изчезнали, но за сметка на това, колите имат абсолютна свобода на движение и се завират навсякъде - и най-тясната и пешеходно изглеждаща улица, всъщност си е автомобилна зона.

Хората са .... непокисти от класа!!! Работят какво работят до обяд, после  кротко полегнат на полянката около офиса (през зимата направо не ги знам какво правят, но почти виждам свободно разпръснатите спални чували за обществена употреба), после доработят нещо и... животът започва след 9 - 10. Улиците на града изведнъж се изпълват с тълпи от хора, които щъкат от тапас бар, на сервесерия и обратно или просто пъплят по площадите. Няма делник, няма празник.


Първа вечер - кацаме в 10.  По емпиричен начин разбираме, че продажбата на алкохол в магазините спира след 10 часа, обозначено с як катинар на хладилната витрина!. За сметка на това, по площаците веднага разконспирираме кротко бродещите 'дилъри', които тихо нашепват 'Cerveza, cerveza'. Така след много мъка, в крайна сметка решаваме да се чучнем в едно заведение, успешно си поръчваме 3 бири (слава богу не на човек),  които се оказват по 5 евро и tortilla (която е доказателството, че совите не са това, което са). Под tortilla ние разбирахме един такъв триъгълен чипс, но се оказа, че само мексиканците били на нашето мнение, за испанците това си е нещо средно между омлет и огретен.
 
На никой не му пука, че не го разбираш и не прави ни най-малък напън да те разбере! Никой не промъцва на английски и когато смутено повдигнеш рамене в знак на неразбиране, срещу теб се изсипва още по-ожесточен поток от испанска реч. В хотела и картите за настаняване също са на испански, а момата на рецепцията владее някаква рудиментарна форма на английски, която в последствие направо благославях. Та попълнихме формите в стил "където каквото ни хрумне" и след като доволно завършихме това дело, ни хрумна гениалната идея да видим предните как са попълнени - смехът беше неудържим, а сълзите несекващи - мисля, че трябва да сложат нашите в рамка и да ги закачат на стената на идиотизма.

И така, английският ми и жестомимическият ми удариха на камък. И.... разбрах, че ще да е като  с Мохамед и планината, само че в лингвистичен вариянт. На втория ден запретнах ръкави, разтворих разговорника, засричах на испански и нещата рязко потръгнаха.

В Мадрид на почит са и пушачите, или пък може да са на изчезване и за това така добре да се грижат за тях. На летището си има специални стаи за пушене, които са наблъскани с хора,  като буркан със сардини, но колкото и невероятно да звучи - дим няма грам! Вентилационните системи са толкова добри, че си трябват и специални техники на пушене, за да не ти издърпат дима от устата. Всички заведения са за пушачи, има само малко такива, в които има и място за непушачи. А по улиците има уникални пепелници, да не се чуди негово величество пушачът, къде да си метне фаса.

Вечер мръсотията е адска, кофите за болкук преливат, почти толкова зле, като при стачка на сметището в Суходол, но на сутринта все едно нищо не е било, а улиците се мият всеки божи ден, рано сутринта... с пяна! За разделното събиране на отпадъците нямам и думи просто и пак има отделение за Сър Пушач!

На ред с това градът е зелен, зелен, green, verde!!! Къде що има зелелна площ се поддържа до безупречност, за да може по обяд  всички полянчици добре да се запълнят от дълбоко спящите сиестиращи испанци по костюми. Въздухът е планински чист и сутрин се събуждах като след вечер в планинско бунгало, закътано в гората. Да! усеща се, че е европейската столица с най-високо надморско равнище. Ама на дали това е причината - само стотина метра  са по-високо от нас, все пак!!!

Мадрид! Какво да не му харесаш!!! Хайде сега на лов за забележителностти :)

Преход в друго измерение

Не знам как се чувствала Алиса, попадайки в страната на чудесата, но със сигурност има допирни точки до моите мисли и чувства през онази вечер.

В съвременния свят на гигантски молове-мастодонти, с грамадните си киносалони, още по-грамадните си екрани, 3D-та, IMAX-и, долбисъраунди,  безкрайните удобства и разнообразие от junk food, които предлагат, фактът, че кино 'Влайкова' още съществува и е оцеляло в тази неравностойна борба, искрено ме изненада.

 Кино 'Влайкова' се намира на една ръка разстояние от 'Цариградско шосе' - в първата една трета на улица ' Иван Асен II' (с уникален дух и атмосфера сама по себе си). 3 минути от Орлов мост 'патешко' ходене.

Дълго обмислях това си ходене на кино. То не е като да отидеш безлично в 'Арената' и да си купиш безлично билетче и също толкова безлично да потънеш е седалката на огромния киносалон. Тук нещата са някакси по-лични - тук си 'Този, който влезе в салона тази вечер'. Та, събрах смелост, съпорт от страна на Hazel, бе набелязан филм и планът бе пуснат в действие.

В сградата се помещава киното и читалище 'Антон Страшимиров'. Отвън всичко  бе облепено със всевъзможни плакати описващи най-разнообразните видове дейност, които се извършват там - от уроци по доволно количество музикални инструменти, до най-разнообразни театрални школи и ирландски танци за възрастни. Има и 'реклама' на библиотеката, която притежавала над 30 000 заглавия. Всеки ден пред киното изнасят таблото с плакат/реклама на филма, който се прожектира, с прилежно прикрепен с кламер към него лист, със съответния час на прожекцията. Прожекциите са 3 на ден 16, 18 и 20 часа, касто за първите 2 има и прИмоция - двама за 5 лева.

Нашата прожекция е в 8, а филмът ирландски (комедия). Влизаме в сградата и попадаме на група младежи, които се 'забавляват' с най-различни строителни инструменти (кипи ремонтна дейност - подготовка за отварянето на клуб Влайкова). "Вие за филма ли? А! Ами те май току що го пуснаха - я да позвъним!" В този момент съзирам на стената звънец, под който с ярки букви пише 'Касиер-оператор - звънец'. След около минута от някъде се появява един чичко, очевидно съвместяващ двете горепосочени длъжности. Облягаме се до един виброшлайф и закупуваме 2 билетчета по 3 лева. Той ни води към салона - през една дървета врата до една метална, която има брава само от вътрешната страна - отвън само с ключ. Настаняваме се на розовите седалки, с твърдост по Моос около 9 (само истинският диамант им е конкуренция) и тапицерия, за която ако кажа, че ми е набор ще бъде страхотен комплимент. Общо са 80 на брой. Мисля, че самият салон е като пещерите и успява да поддържа една целогодишна температура от 10 градуса (кога по Целзий, кога по Фаренхайт...) И! може да изглежда странно, но не сме сами. Общо сме 5 чоека със съотношение мъже/жени 1:4.

Филмът започва - лек опит да пуснат нещо като реклами.... ами не, не се получава - 'или е скъсване на лентата или някоя дяволски добра имитация!!!' си мисля аз, но в последствие, след съответното интернет проучване разбирам, че да, апаратът е лентов. Смаяна съм, че все още се прави нещо недигитално. 

Филмът е доста забавна комедия с липса на каквито и да било ефекти и лекичко скъсания екран и звукът, който идва от две колонки, разположени на сцената (май) и леката липса на фокус от време на време - не са абсолютно никакъв проблем.

Преживяването си беше номер 1, а като излязохме от салона ни трябваше малко време да сме сигурни дали със сигурност сме се върнали пак в нашето измерение.

За тоалетната даже няма да разкажа - това  е нещо, което всеки сам трябва да изживее;)) (пак в положителния смисъл;))

Ето и малко исторически факти, които обясняват доста неща. Сградата на ул. “Иван Асен II” № 11 е вдигната през 1925 година. Постройката и земята били на съпругата на писателя и политик Тодор Влайков - Мария. На 18 февруари 1926-а тя ги завещала на тогавашното Министерство на народното образование. В документа изрично било отбелязано сградата да е кино. (иначе до сега отдавна там да се друсат гюбеци). През 1948-а било решено помещенията да се ползват и от читалище “Антон Страшимиров”. Така е до днес. Годишно на просветното средище се отпускат 45 000 лева, с които се плащат ток, парно, електричество и заплати на 10-ина служители - на издръжката на Министерството на Финансите.  Годишния приход на Влайкова е 5000 лв, а за да е на нула са необходими около 12 000.

Аз пък отново си имам квартално кино - преминах от Арена Младост на 'Влайкова' :))

Great expectations

"Вражалец"!!!! - 3 сезона безмилостна борба за билети. Чакане по километрични опашки, добре запълващи тротоара на "Раковска" до градинката "Кристал", купуване на разни карти-марти за резервации на билети по интернет, война в интернет на всяко девето число на месеца, скубане на коси при всяко забиване на сървъра, преглъщане на разочарованието, че има ограничение в броя на резервираните билети, а вкарването на пари в тази карта от кредитната карта е ..... абе невъзможно...... В крайна сметка упоритостта и последователността победиха и на 9.12.09 - аз бях горд собственик на 4 билета за постановката. Войната бе спечелена, този път от мен:))

На следващия ден се строих на касата на "Сълза и смях" и с най-гордия си тон съобщих, че имам резервации за 4 билета!! Лелката ме погледна някак си особено..... прозвуча ми като "горкото момиче", попитах да не би постановката да не е толкова добра, а тя само каза просто да не се пренавивам за нея (с многоточие накрая:))). През целия тоз' период на чакане бях неколкократно предупредена, да не ходя с голямата кошница, ама аз..... те пък какво разбират..... Сега въпросът клони повече към 'аз какво ли разбирам'.

Е, нещата не бяха слънчеви, естествено, (става въпрос за мен в крайна сметка:)) януарската постановка бе отменена! Нищо - ще доживеем и до 19 февфуари! Е, доживяхме.... жива да не бях!!!

Оказва се май, че и театралните постановки се правят според търсенето. Да, Димитър Рачков и Любомир Нейков са таланти, безспорно, но.....! Аз лично се уморих, от Бат' Бойковското влизне в роля на Нейков и хилядите безумни пози, разкекерчвания и разчеплезвания, на които е способен Рачков за единица време. Досадни са ми Баш-Бай-Брадърските ремпъли* (дума, която научих скоро;))): "Стига, ма, пачааа", "ш' тъ изплющя" иииии т.н, но..... хората се забавляват истински. Това е чиста проба дебелашки хумор, докато на наистина стойностните шеги, от сорта на ......."ти, Босилке, нали пишеш най-красиво от цялото село, ами хайде вземи да седнеш на пишещата машина и да напишеш едно писмо на......" малцина отреагираха. Учуди ме посредствеността на Асен Блатечки!!
Нищо, това е напълно нормално - всеки уж харесва различен тип хумор (аз- и черен;)))

Не ми е понятно, обаче, и поведението на публиката - еуфоричното ръкопляскане по средата на изречението на дадения актьор, подсвиркванията и подмятанията, благодарение на които доста голяма част от репликите просто стават неразбрани и/или нечути от по-голямата част от аудиторията (или поне от мен). Колкото по-гръмогласен и по-гърлен е смехът и колкото повече други такива смехове заглушава, толкова по-голям театрал е притежателят му... Амииии.... това не е представата ми за театър, даже и за цирк - и там трябва да се пази поведение, да не вземе някой да се изметне от трапеца на криво, все пак!!!!

Друго модерно течение в съвременното театрално изкуство е самозабавлението на актьорите, на което и в тази опостановка бяха отделени доволно количество минути. Очевидна е невъзможността на изпълнителите да сдържат смеха си, породен от изпълнението на техен колега и поведението, което показва искреното им забавление на нещо, което не е изцяло свързано със сценария и за което знаят единствено и само те, а публиката е оставена да се кикоти по инерция. Съжалявам, аз и това не го разбирам и за мен това не е особено професионално.

Финалът бе добър:
Рачков: "А бе, вий...защо се смеете" - обръща се към публиката, едвам сдържащ смеха си.
Публиката: "Хахаха,хихихи, хохохо"
Рачков: "Ама вие....знаете ли на какво се смеете... " - леко се подсмихва
Публиката: "Хахаха, хихихи, хохохо!!!!"
Рачков: "Смеете се на себе си!!!" - абсолютно сериозен тон.
Завесата пада...... ;))))

Не искам да остана недоразбрана.... постановката ми хареса - чудесен замисъл, брилянтна идея, осмиваща ненаситността на хората, но!!!.... мнооого пошло изпълнение! Посмях се (умерено) - имаше и леки проблясъци в непрогледния мрак, но....!!! Бога ми! Не разбирам истерията покрай тази постановка! Вярвайте ми, има много по-стойностни и по-добри и по-смешни постановки от тази. Ако щете гледайте "Благородният испанец", пак на Мелпомена...... много по-добро и по-стилно е! И да, определено съм разочарована, за това душата си не мога да кривя..... от тази постановка леееко ми ухае на чалга и да, това обяснява лудостта на народа!!! Така хем можем да щракаме с пръсти, хем да сме кутурни.....
Пък от друга страна пробвайте...... всеки с вкуса си ;))) - казало кучето и се облизало под опашката!!! ;)) Ноооо....това съм само аз! Аз и 'Комиците' не харесвам.... и определено не ми харесва да завземат и сцената на Театъра - имат си достатъчно ефир!!!


* ремпъл [wrample] букв: written sample - фрагмент от музика или текст, който се използва в писмен текст. Напр: вмъквам ремпъл, използване на ремпъли. Разновидност на това, което в музиката е познато като семпъл [sample]; музикален фрагмент, написан по-рано от трети лица и използван като елемент от ново парче.