четвъртък, 1 юли 2010 г.

Двуцветко в Чужбината - първи том "Hola Madrid"

Добре дошли в Мадрид! Град, в който според всички гайдове няма какво да се види!

От самолета директно попадаме в рая на градския транспорт! 12-те линии на метрото покриват всеки квадратен метър от града по изклюително функционален начин. С влизането се почуваствах като в онзи филм с Дейвид Бауи "Лабиринт" - стълби нагоре, арки, коридори, стълби надолу, коридори, арки - ха наляво,  ха на дясно - всеки един момент очаквах да се окажа на някоя стълба с главата надолу спрямо всички останали и даже щях да се почувствам едно такова...естествено! Но, целият град е в метрото - там кипи живот - реки от хора, които те повличат ту в една, ту в друга посока - има и "метровска" библиотека за безплатно наемане на книги! И всички четат - от 5 годишния малчуган, залелекнал се по два пръста дебелия комикс, до бабата с любовния роман (несериозно мнение по вида на корицата само), от лъскавички книжленца, до разпадащи се ветерани от преди войната.


И това съвсем не е единственото удобство - помислено е и за всички "die hard" футболни фенове, които не бива да пропуснат нищо от световното събитие. Най-странното е, че футболни еуфории нямаше! На мача Испания-Хондурас, аз бях най-лютия запалянко в околията!!




Надземно положението съвсем не е по-лошо. Там светофарите ги нямат за нищо. Все едно един камион е вървял по улиците на града и някой е ръсил светофари с шепи. Светофар има и на най-неочакваните места. Така и не свикнах, че това творение се мъдри и на улица широка числом и словом 2,5m. Та бедните мадридски шофери доста често ги спохождаше блеещ турист, с окичени два фотоапарата на врата, шапка и поглед зареян в пространството. Там където, по някаква уникална случайност, няма светофар има пешеходна пътека, а шофьорите са спрели, преди да си си помислил да пресечеш. Не съм сигурна дали има дума за задръстване на испански - поне в Мадрид от такава няма абсолютно никаква нужда! А! имало - el atasco - ама за какво тези хора си пълнят речника с ненужни неща!!!! Ето ние, например, трябва да имаме няколко поне - за задръстване на голям булевард, на малка уличка, причинено от мутра, от ""блондин/ка"!  (нарицателно, нямащо нищо общо с цвета на косата;) - никаква съобразителност значи!!! Горките мадридчани, там уличните дупки не само са застрашен вид, ами направо са си изцяло изчезнали, но за сметка на това, колите имат абсолютна свобода на движение и се завират навсякъде - и най-тясната и пешеходно изглеждаща улица, всъщност си е автомобилна зона.

Хората са .... непокисти от класа!!! Работят какво работят до обяд, после  кротко полегнат на полянката около офиса (през зимата направо не ги знам какво правят, но почти виждам свободно разпръснатите спални чували за обществена употреба), после доработят нещо и... животът започва след 9 - 10. Улиците на града изведнъж се изпълват с тълпи от хора, които щъкат от тапас бар, на сервесерия и обратно или просто пъплят по площадите. Няма делник, няма празник.


Първа вечер - кацаме в 10.  По емпиричен начин разбираме, че продажбата на алкохол в магазините спира след 10 часа, обозначено с як катинар на хладилната витрина!. За сметка на това, по площаците веднага разконспирираме кротко бродещите 'дилъри', които тихо нашепват 'Cerveza, cerveza'. Така след много мъка, в крайна сметка решаваме да се чучнем в едно заведение, успешно си поръчваме 3 бири (слава богу не на човек),  които се оказват по 5 евро и tortilla (която е доказателството, че совите не са това, което са). Под tortilla ние разбирахме един такъв триъгълен чипс, но се оказа, че само мексиканците били на нашето мнение, за испанците това си е нещо средно между омлет и огретен.
 
На никой не му пука, че не го разбираш и не прави ни най-малък напън да те разбере! Никой не промъцва на английски и когато смутено повдигнеш рамене в знак на неразбиране, срещу теб се изсипва още по-ожесточен поток от испанска реч. В хотела и картите за настаняване също са на испански, а момата на рецепцията владее някаква рудиментарна форма на английски, която в последствие направо благославях. Та попълнихме формите в стил "където каквото ни хрумне" и след като доволно завършихме това дело, ни хрумна гениалната идея да видим предните как са попълнени - смехът беше неудържим, а сълзите несекващи - мисля, че трябва да сложат нашите в рамка и да ги закачат на стената на идиотизма.
И така, английският ми и жестомимическият ми удариха на камък. И.... разбрах, че ще да е като  с Мохамед и планината, само че в лингвистичен вариянт. На втория ден запретнах ръкави, разтворих разговорника, засричах на испански и нещата рязко потръгнаха.

В Мадрид на почит са и пушачите, или пък може да са на изчезване и за това така добре да се грижат за тях. На летището си има специални стаи за пушене, които са наблъскани с хора,  като буркан със сардини, но колкото и невероятно да звучи - дим няма грам! Вентилационните системи са толкова добри, че си трябват и специални техники на пушене, за да не ти издърпат дима от устата. Всички заведения са за пушачи, има само малко такива, в които има и място за непушачи. А по улиците има уникални пепелници, да не се чуди негово величество пушачът, къде да си метне фаса.



Вечер мръсотията е адска, кофите за болкук преливат, почти толкова зле, като при стачка на сметището в Суходол, но на сутринта все едно нищо не е било, а улиците се мият всеки божи ден, рано сутринта... с пяна! За разделното събиране на отпадъците нямам и думи просто и пак има отделение за Сър Пушач!





На ред с това градът е зелен, зелен, green, verde!!! Къде що има зелелна площ се поддържа до безупречност, за да може по обяд  всички полянчици добре да се запълнят от дълбоко спящите сиестиращи испанци по костюми. Въздухът е планински чист и сутрин се събуждах като след вечер в планинско бунгало, закътано в гората. Да! усеща се, че е европейската столица с най-високо надморско равнище. Ама на дали това е причината - само стотина метра  са по-високо от нас, все пак!!!

Мадрид! Какво да не му харесаш!!! Хайде сега на лов за забележителностти :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар