Не знам как се чувствала Алиса, попадайки в страната на чудесата, но със сигурност има допирни точки до моите мисли и чувства през онази вечер.
В съвременния свят на гигантски молове-мастодонти, с грамадните си киносалони, още по-грамадните си екрани, 3D-та, IMAX-и, долбисъраунди, безкрайните удобства и разнообразие от junk food, които предлагат, фактът, че кино 'Влайкова' още съществува и е оцеляло в тази неравностойна борба, искрено ме изненада.
Кино 'Влайкова' се намира на една ръка разстояние от 'Цариградско шосе' - в първата една трета на улица ' Иван Асен II' (с уникален дух и атмосфера сама по себе си). 3 минути от Орлов мост 'патешко' ходене.
Дълго обмислях това си ходене на кино. То не е като да отидеш безлично в 'Арената' и да си купиш безлично билетче и също толкова безлично да потънеш е седалката на огромния киносалон. Тук нещата са някакси по-лични - тук си 'Този, който влезе в салона тази вечер'. Та, събрах смелост, съпорт от страна на Hazel, бе набелязан филм и планът бе пуснат в действие.
В сградата се помещава киното и читалище 'Антон Страшимиров'. Отвън всичко бе облепено със всевъзможни плакати описващи най-разнообразните видове дейност, които се извършват там - от уроци по доволно количество музикални инструменти, до най-разнообразни театрални школи и ирландски танци за възрастни. Има и 'реклама' на библиотеката, която притежавала над 30 000 заглавия. Всеки ден пред киното изнасят таблото с плакат/реклама на филма, който се прожектира, с прилежно прикрепен с кламер към него лист, със съответния час на прожекцията. Прожекциите са 3 на ден 16, 18 и 20 часа, касто за първите 2 има и прИмоция - двама за 5 лева.
Нашата прожекция е в 8, а филмът ирландски (комедия). Влизаме в сградата и попадаме на група младежи, които се 'забавляват' с най-различни строителни инструменти (кипи ремонтна дейност - подготовка за отварянето на клуб Влайкова). "Вие за филма ли? А! Ами те май току що го пуснаха - я да позвъним!" В този момент съзирам на стената звънец, под който с ярки букви пише 'Касиер-оператор - звънец'. След около минута от някъде се появява един чичко, очевидно съвместяващ двете горепосочени длъжности. Облягаме се до един виброшлайф и закупуваме 2 билетчета по 3 лева. Той ни води към салона - през една дървета врата до една метална, която има брава само от вътрешната страна - отвън само с ключ. Настаняваме се на розовите седалки, с твърдост по Моос около 9 (само истинският диамант им е конкуренция) и тапицерия, за която ако кажа, че ми е набор ще бъде страхотен комплимент. Общо са 80 на брой. Мисля, че самият салон е като пещерите и успява да поддържа една целогодишна температура от 10 градуса (кога по Целзий, кога по Фаренхайт...) И! може да изглежда странно, но не сме сами. Общо сме 5 чоека със съотношение мъже/жени 1:4.
Филмът започва - лек опит да пуснат нещо като реклами.... ами не, не се получава - 'или е скъсване на лентата или някоя дяволски добра имитация!!!' си мисля аз, но в последствие, след съответното интернет проучване разбирам, че да, апаратът е лентов. Смаяна съм, че все още се прави нещо недигитално.
Филмът е доста забавна комедия с липса на каквито и да било ефекти и лекичко скъсания екран и звукът, който идва от две колонки, разположени на сцената (май) и леката липса на фокус от време на време - не са абсолютно никакъв проблем.
Преживяването си беше номер 1, а като излязохме от салона ни трябваше малко време да сме сигурни дали със сигурност сме се върнали пак в нашето измерение.
За тоалетната даже няма да разкажа - това е нещо, което всеки сам трябва да изживее;)) (пак в положителния смисъл;))
Ето и малко исторически факти, които обясняват доста неща. Сградата на ул. “Иван Асен II” № 11 е вдигната през 1925 година. Постройката и земята били на съпругата на писателя и политик Тодор Влайков - Мария. На 18 февруари 1926-а тя ги завещала на тогавашното Министерство на народното образование. В документа изрично било отбелязано сградата да е кино. (иначе до сега отдавна там да се друсат гюбеци). През 1948-а било решено помещенията да се ползват и от читалище “Антон Страшимиров”. Така е до днес. Годишно на просветното средище се отпускат 45 000 лева, с които се плащат ток, парно, електричество и заплати на 10-ина служители - на издръжката на Министерството на Финансите. Годишния приход на Влайкова е 5000 лв, а за да е на нула са необходими около 12 000.
Аз пък отново си имам квартално кино - преминах от Арена Младост на 'Влайкова' :))
